|
БЪЛГАРСКИ БАРАК (BULGARIAN BARAK)
http://www.barak.hit.bg/ www.zhelev-dogs-farm.eu www.bgdogs.net www.dog.bg http://www.nalov.com/
БЪЛГАРСКИ БАРАК Името на това куче е свързано с най-отличителната му характеристика. То идва от турската дума barak, която означава рошав, космат. Бараците са гончета, доста разпространени по целия Балкански полуостров в миналото и твърде слабо известни днес. Имат твърда и сякаш настръхнала (рошава) козина, която покрива цялото тяло, като по главата образува добре изразени "вежди", "брада" и "мустаци". По опашката въпреки относително голямата дължина на космите те не увисват. Размерите им са като на гладкокосместите гончета и ловните им качества не отстъпват на техните. Нещо повече, бараците са по-подходящи за лов по високите части на планините, по силно пресечен и обрасъл с гъста растителност терен, където твърдата и гъста козина ги предпазва от неблагоприятното влияние на климата и бодливите храсти. Интересно е да се знае, че балканските бараци стоят в основата на най-обичаните от френските крале Луи IХ и Луи ХIV ловни кучета. Сивите твърдокосмести гончета били пренесени от Балканския полуостров във Франция след Четвъртия кръстоносен поход и там поставили началото на кралските сиви грифони. Техен настоящ наследник е грифонът от Ньовер. В България и Турция се отглежда една разновидност на барака, наречена кьосе барак. Той се различава само по козината. При него тя е къса и гладка по тялото и образува слабо изразени "вежди", "мустаци" и "брада". Вероятно е получен вследствие на кръстосване на барака с късокосмести местни гончета.(http://www.nalov.com/) СТАНДАРТ(www.barak.hit.bg) Име на породата: "Български барак - твърдокосместо ловно куче" Произход: България Предназначение на породата: Българският барак е гонче, работещо по прясна следа. Използва се за лов на дребен и едър космат дивеч. Притежева силно обоняние, голяма издръжливост и чувство за ориентация, независимо от климатичните условия и релефа на терена. Класификация по FCI : Група V I, Секция 1 . 2 . Резюме на историята на породата: Баракът е древна порода ловно куче, отглеждано по българските земи. В продължение на векове на базата на местни отродия се формира днешния Български барак. Има исторически данни, според които прабългарите с идването им на Балканския полуостров довели рошави кучета, приличащи на днешния барак. По-късно за оформянето на барака са допринесли и турците с доведените по българските земи ловни кучета. От турския език идва и името “барак”, което значи рошав, космат. Общ вид: Българският барак е гонче със среден ръст, с хармонично развито тяло и удължен формат. Важни пропорции: Индекс /показател/ на неговия формат е: - мъжки от 106 до 113 - женски от 108 до 115 Дължината на муцуната е 40 - 45% от дължината на главата. Ръст: мъжки от 53 до 58 см, женски от 48 до 53 см. Тегло: мъжки 23 - 27 кг, женски 19 -22 кг. Конституция: здрава, суха. Кожа - еластична, без гънки. Поведение, темперамент: Българският барак има уравновесен тип нервна система, с жив темперамент и силно развита ловна страст, привързан към своя стопанин и недоверчив към непознати хора. Гласът му е басов и ясен, чуващ се отдалече. Глава: Суха, дълга, пропорционално развита спрямо тялото, с дължина около 45 % от височината на холката и хоризонтално държана по отношение на тялото, в спокойно състояние. Череп: Дълъг, средно широк, плосък, достатъчно обемен с плоско чело. Умерено развити надочни дъги. Челната бразда е добре установима при пипане. Добре изразен окципитален израстък. Стоп: Изразен. Нос: Добре развита носна гъба с черен цвят, вградена в контурите на муцуната, леко издадена напред. При жълтите екземпляри носната гъба може да е и кафява. Муцуна: Средно дълга, дълбока, с прав профил до предния край на носните кости, след което профилът към носната гъба е леко наклонен надолу. Бърни: Стегнати, средно дебели с тъмен цвят не обрзуващи гънки. Зъби: здрави, бели, пълен набор /42/, резците са дъговидно подредени. Ножицовидна захапка. Очи: Средно големи, бадемовидни, косо разположени, със стегнати клепачи. Цвят - от светло до тъмно кафяви. Уши: Средно дълги, широки, висящи, ниско поставени, със заоблени краища. Меки на пипане, с тънък хрущял. Добре лежащи към главата. Врат: Здрав, средно дълъг, добре замускулен без наличие на гънки. Разположен под ъгъл 40 ° към тялото, в спокойно състояние. Тяло: • Горна линия: права, с лек наклон надолу при крупата. • Холка: средно висока, добре замускулена. Най- високата точка на тялото. • Гръб: прав, широк, здрав, леко дълъг. • Крупа: дълга, широка , леко наклонена назад, добре замускулена, малко по - ниска от холката. • Гърди: Широк фронт. Добре развит гръден кош, с леко овална форма, стигащ надолу до лактите, с леко извити ребра. • Корем: прибран. Опашка: Ниско поставена, дебела в основата и постепенно изтъняваща към края. При спокойно състояние стига до скакателната става. При възбуда и по време на лов се носи вирната над нивото на гръбната линия в саблевидна форма. Крайници: • Предни: сухи, здрави, с правилна постановка. Лопатката е плътно прилепнала към тялото и образува с раменната кост ъгъл от 105 градуса. .Лактите са разположени близо до тялото и сочат назад. • Задни:здрави , успоредни , с правилна постановка и добре замускулени бедра. Ъгьльт между бедрените и подбедрените кости е 130 градуса. Скакателната става /петата/ е добре оформена с ъгъл между костите около 140 градуса. • Стъпала /лапи/: пръстите са добре засводени и прибрани един към друг, завършващи със здрави нокти. Цветът на ноктите е в зависимост от цвета на космената покривка на пръстите: черен /при жълто-рижото оцветяване на космите на пръстите/ или светъл /при бели лапи или пръсти/. • Походка:движенията са плавни. Типични алюри са тръст и галоп. Козина: покривните косми са твърди с дължина 6 -10см, леко вълнисти, но не къдрави. Образуват малки кичури по цялото тяло с изключение на на носния гръб, ушите, челото и темето, където са по-меки и по-къси. Космената покривка на опашката, предните крайници до лактите, и задните до средата на подбедрието е образувана от твърди, но по-къси косми. Стопа е окосмен с дълги косми, образуващи “перчем”. Кожата на горната и долната челюст е добре окосмена и се образуват характерни за породата “мустаци” и “брада”. Над очите космената покривка оформя “вежди”. Подкосъма е плътен. Цвят: цветът на космената покривка е жълто - риж в различни нюанси, от сламено жълт до тъмно риж. Този основен цвят може да бъде като цялостно покритие или да е комбиниран със сиво или черно - сиво седло. При кучета със седло покривните косми на врата и гърба на опашката може да са оцветени като седлото. Главата трябва да е оцветена в основния цвят. Бял цвят може да има по следните места: -неголямо бяло петно на гърдите -бели лапи -бяла ивица на носния гръб и челото -ограничени бели петна от едната или от двете страни на муцуната до носната гъба -бял връх на опашката Недостатъци: груба глава; малки кръгли очи; дълги крайници; дълга опашка; раздалечени пръсти; слаба замускуленост; малки и не добре лежащи уши; по-къс от 6см и по-дълъг от 10 см косъм; недостатъчно твърд косъм. Дисквалифициращи пороци: груба глава с квадратна или клиновидна форма. Силно изразен стоп. Депигментирана носна гъба; клещовидна захапка. Вродена липса на зъби. Тесен гръден кош; седловиден или шаранов гръб; свлечена крупа; къси крайници; дължина на косъма над 12 см; мек косъм; бял цвят на космената покривка на места, не описани в стандарта. Едностранен или двустранен крипторхизъм; неуравновесен тип нервна система; страх и агресия. Явни отклонения от описания стандарт. |
|
Bulgarian dog breeds