bulgarianbreeds.dir.bg

  [BG]   EN  
bulgarianbreeds.dir.bg

 
Рейтинг: 3.00
(1586)
Произход на домашните животни (Origin of the domestic animals)
Календар
Изложби / Exhibition/ Shows
Bulgarian cattle breeds
Bulgarian buffalo breeds
Bulgarian horse breeds
Bulgarian swine breeds
Bulgarian sheep breeds
Bulgarian goat breeds
Bulgarian chicken breeds
Bulgarian turkey breeds
Bulgarian goose breeds
Bulgarian pigeon breeds
Bulgarian dog breeds
Bulgarian rabbit breeds
Other breeds from Bulgaria
Галерия изложби (Еxhibition gallery)
Моите животни (My animals)
Книги (Books)
Използвани източници (References)
Bulgarian breeds
За контакти
Връзки (Links)



Bulgarian dog breeds
"Bulgarian dog breeds"     Следваща »
БЪЛГАРСКО ОВЧАРСКО КУЧЕ/ КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ (Karakachan Dog\Bulgarian shepherd dog)
www.kbok-montana.net bok-ruse.awardspace.com www.kbok-semchinovo.com bkk-za-bok.hit.bg bg.wikipedia.org www.brfk.org www.karastancho.com www.bulgariandog.com www.gorannadraganov.com http://www.save-foundation.net/semperviva/dog.htm
БЪЛГАРСКО ОВЧАРСКО КУЧЕ / КАРАКАЧАНСКО КУЧЕ Поради дългогодишните спорове относно наименованието на породата е даден стандарта на двете страни в спора (подръжниците на БОК и КК). Става въпрос за едно красиво овчарско куче излъчващо сила и благородство. Синоними: Овчарско куче, чобанско куче, вълкодав, влашко куче, тракийски молос, българско пастирско куче, българско планинско куче, български горан, Karakachan dog, Thracian mollos, Karakatschan hund, Karakachan hond, Bulgaаrse herder, Bulgarian sheperd dog, Chien Karakatschan, El perro karakachan de Bulgaria СТАНДАРТ БОК (www.brfk.org) Произход на породата : България Класификация по МФК: Група I I; Секция 2 – Молосоиди; Подсекция 2.2 – Планинаки кучета. Без изпитание за работа. Предназначение на породата: Куче съпровождащо стадата овце, куче придружител, куче служебно. Кратка историческа справка: Среща се във всички региони на България. Първостепенна роля на овцевъдството в обществено-икономическия облик на българския народ от най-дълбока древност и до днес е извикало остра необходимост от създаването и стабилизирането на такава порода кучета. Най-старите българи / прабългарите / имащи държава около 600 години в централна Азия пазположена в Памир и Хиндокуш и наречена Старата Велика България са отглеждали овце и овчарски кучета, с които са дошли на Балканите, което е описано от древногръцките хронисти. През цялата многовековна история на България , овцевъдството е основен поминък за българския народ и исторически факти и документи за съществуването на овчарски кучета не липсват. Днешното овчарско куче в България е живо потвърждение на историята. Общ външен вид: Едро, масивно куче с горда осанка, излъчващо самоувереност и жизненост. Телосложението е хармонично развито с обилна космена покривка. Притежава масивни кости и отлично развита мускулатура. Видът му излъчва сила и внушава сигурност. Половият диморфизъм е силно изразен. Тип конституция: Груб и здраво – груб. Ръст / височина в холката/: за мъжките: мин. 65 см, за женските: мин. 60 см. Пропорции на тялото: - индекс на разтегнатост / формат/: 105 – 109. - индекс на развитие на костите: за мъжките 20 – 23, за женските 19 – 21. - индекс за дългокракост: 51 – 53. - индекс за масивност: 116 – 120. - индекс за дългоглавост: 39 –42. - индекс за широкочелост: 55- 60. Поведение способности и предназначение: Българското овчарско куче притежава силен тип нервна система и уравновесен характер. Тези му качества съчетани с голяма издръжливост, работоспособност, непретенциозност и вярност го определят като незаменим и желан помощник на човека и стадата във всички региони на България. Дружелюбно. Черепна част: Широка, масивна, челото е слабо изпъкнало почти плоско, със забележим задтилен / окципитален издатък. Надочните дъги са слабо изразени. Стоп: Слабо изразен с плавен контур. Муцуна: Обемна, слабо стесняваща се към носа, тъпа и дълбока. Дължината на муцуната е 2/5 от дължината на главата. Носна гъба: Черна, неголяма. Бърни: Средно дебели, плътно прилепнали, горната припокрива долната бърна, тъмно пигментирани с дълбок прорез. Зъби: Здрави, големи и бели с нормален набор 42 броя. Захапката е ножицовидна. Резците са подредени в лека дъга. Уши: Висящи, поставени на нивото на очите, триъгълни със заоблен връх, средно големи, покрити с дебели и плътни косми. Очи: Фронтално, широко поставени. Латералните / странични / очни ъгли са малко по-високо от вътрешните / медиални /. Формата е бадемовидна. Цвета е кафяв, предпочита се по-тъмен цвят. Клепачите са плътно прилепнали, тъмно пигментирани. Шия: Мощна, средно дълга, добре замускулена с леко заоблена линия на тила, видимо разширяваща се към трупа, поставена под ъъл около 35 градуса. Кожата по шията е еластична, подвижно свързана, но не образува гънки. Тяло: а/. Холка: Мощна, добре замускулена, леко изскачаща над линията на гърба. б/. Гръб: Прав, широк, здрав, средно дълъг. в./ Поясница: Къса, широка, на нивото на линията на гърба със силна мускулатура. г/. Крупа: Широка, плосла, добре замускулена с лек наклон към основата на опашката. д/. Гърди: Гръдният кош е широк , дълбок и достига малко под лакътните стави. Гръдната кост е добре изразена. Гърдите са широки и замускулени. Ребрата са широки и заоблени. е/. Корем: Умерено прибран, стегнат. Опашка: Високо поставена, дебела и обилно окосмена. В покой е отпусната надолу и на дължина достига до скакателната става, а при възбуда се повдига над линията на гърба и се носи като сърп или кръг. Предни крайници: Прави, отвесно и широко поставени, успоредни. а/. Рамене: Дълги, с добре развита мускулатура. Ъгълът между лопатката и раменната кост е 100 -110 градуса. б/. Подрамена: Средно дълги с масивни кости и развита мускулатура. в/. Лакти: Насочени назад, успоредни. г/. Китки: Масивни, сравнителни къси и почти отвесно поставени. Допуска се лек наклон. д/. Метакарпуси: Широки, силни с лек наклон. е/. Лапи: Средно големи с овална форма, с прибрани пръсти и окосмяване между тях, добре засводени със здрави нокти. Възглавничките са твърди и тъмни. Движения: Рационални, неизразходващи излишна енергия, свободни с широка крачка, характерен е спокойния, лек ход и пружиниращ тръст. Кожа: Дебела и еластична, не образува гънки. Космена покривка: Съставена от прави, твурди и дълги косми. Средно дълга минимум 7 см., с добре развит подкосъм. По шията, задната част на крайниците и опашката има характерен и добре развит, удължен и богат украсяващ косъм. По лицевата част на главата и предната част на крайниците космите са по-къси и плътно прилегнали. Окраска: Задължително двуцветна – бяла с едри тъмни петна или тъмна с едри бели петна. Желателно е тъмното обагряне да се доближава до черния цвят. Недостатъци: Незначителни отклонения от посочените индекси. Недостатъчно широка и масивна глава, ясно изразена медиална бразда. Издължена или недостатъчно широка муцуна. Недостатъчно развит гръден кош. Тясна постановка на крайниците. Провиснал или изпъкнал гръб. Малко по-висока задница от холката. Изкривени предни или задни крайници. Отпуснат или подчертано прибран корем. Леко отпусната кожа в шийната област. Тънки или леко висящи бърни. Светли очи. Високо поставени уши неприлепнали към главата. Недостатъчно окосмяване на опашката и задната част на крайниците. Дребни и редки зъби и резци пазположени извън основната линия / некоректен фронт /. Зъби с нарушен или оцветен емайл. Меки и разпуснати лапи. Незначителни отклонения от правилните движения. Пороци: Неизразена породност Слабо изразен конституционален тип. Пязко изразен стоп. Тясна и нежна глава. Тънка, мека и остра муцуна. Много увиснали бърни. Изправени, стоящи или големи уши. По-нисък ръст от определения в стандарта. Значително по-висока задница от холката. Вродена къса опашка. Агресивност или страх. Непигментирана носна гъба. Сини или разични по цвят очи. Нестандартна окраска на космената покривка. Много къс, мек или къдрав косъм. Липса на подкосъм. Отклонение от стандартната захапка. Липсващи зъби. Едностранен или двустранен крипторхизъм. Неизразен полов диморфизъм. Мъжките трябва да имат два нормални по вид, форма и големина тестиса, които да са напълно спуснати в скроталната торбичка. СТАНДАРТ КК (http://bulgariandog.com/standart.html) Синоними: Овчарско куче, чобанско куче, вълкодав, влашко куче, тракийски молос, българско пастирско куче, българско овчарско куче, българско планинско куче, Karakachan dog, Thracian mollos, Karakatschan hund, Karakachan hond, Bulgaаrse herder, Bulgarian sheperd dog, Chien Karakatschan, El perro karakachan de Bulgaria Произход: България Използване и предназначение на породата: Пастирско куче за охрана, за компания, дворно куче. Общ изглед: Масивно куче. Хармонично развито с добре свързани части на тялото. Видът му излъчва сила и внушава респект. Мускулатурата е мощна, костите масивни, но не груби. Изключително непретенциозно. Важни пропорции: Дължината на тялото е равна на височината при холката + Х% при мъжките кучета Х=4-10% при женските кучета Х=6-15% височината при лакътя = 52-55% от височината при холката дължината на муцуната = 43-45% от дължината на главата Поведение: Гордо, властно, недоверчиво към непознати, смело и интелигентно куче. С твърд, уравновесен и независим характер. Лаят на каракачанското куче е характерен-дебел и плътен. Глава: 1. Мозъчен дял Черепът е широк и масивен,горният профил е леко заоблен, челната бразда е плитка, окципиталният издатък е слабо забележим. Надочните дъги са слабо развити. Осите на муцуната и мозъчният дял са успоредни. 2. Стоп Забележим но не рязък. 3. Лицев дял: Муцуна: Масивна, разширяваща се към основата, по къса от черепната част. По посока на носа едва видимо се стеснява и завършва тъпо. Носна гъба: Голяма и добре пигментирана. Ноздрите са широки. Устни: Дебели и прилепнали. Горната покрива долната. Добре пигментирани. Челюсти /зъби/: Челюстите са силни. Зъбите са 42 на брой /20 в горната и 22 в долната челюст/. Големи и бели, правилно подредени. Захапката е ножична или клещовидна. Очи: Малки, дълбоко и косо поставени, като латералните ъгли стоят по-високо от медиалните. Тъмни или светлокафяви, в зависимост от цвета на косъма. Ръбът на клепачите е тъмно оцветен. Погледа е мрачен и самоуверен. Излъчва интелект и твърдост. Уши: По-скоро малки, ниско поставени, с V-образна форма, висящи,плътно прилепнали към черепа, покрити с къси и гъсти косми. Шия: Къса и мощна. Здраво свързана с главата и трупа. Поставена под ъгъл около 30% към линията на гърба. Кожата не образува висящи гънки с изключение на слабо развит гердан разположен надлъжно по вентралната част на шията. Тяло: Горна Линия: Хоризонтална и права. Холка: Добре развита, дълга и мускулеста. Гръб: Прав, широк и обложен с мощна мускулатура. Поясница: Средно дълга, широка, добре замускулена. Открояваща се над линията на гърба. Крупа: Средно дълга, широка, леко наклонена. Заоблена и мускулеста. Гръден кош: Дълбок и широк, но не бъчвообразен. На дълбочина достига най-малко до лакътя. Долна линия и корем: Коремът е мускулест и стегнат, леко прибран. Опашка: Поставена не много високо. Достига до скакателната става, но се среща и вродено къса. Покрита с дълги и груби косми. В спокойно състояние виси отпусната или с навит на кука край. В движение или възбуда се повдига над гръбната линия навита сърпообразно или на колело. Предни крайници: Прави, успоредни помежду си, масивни. Рамо: Дълго и широко. Здраво свързано с трупа. Покрито с масивна мускулатура. Ъгълът между лопатката и раменната кост е около 105°. Лакът: Плътно прилепнал към гръдният кош. Подрамо: Дълго, с масивни кости. Карпус: Здрав и широк. Метакарпус: Леко наклонен. Широк и здрав. Лапа: Голяма, закръглена, със сухи и прибрани пръсти, сводеста. Богато окосмена. Възглавничките са еластични и тъмни. Ноктите са дебели и здрави, за предпочитане тъмни на цвят. Задни крайници: Паралелни помежду си, мощни, с леко изправени ставни ъгли. Бедро: Средно дълго, широко. С масивна мускулатура. Подбедро: Дълго, широко и мускулесто. Скакателна става: Широка и суха. Ъгълът на тибио-тарзалната става е около 140°. Метатарзус: Средно дълъг, масивен, леко косо поставен. Лапа: По–издължена от предната със сухи и прибрани пръсти. Често се срещат един или два допълнителни пръста. Богато окосмена. Алюри: Крачката е свободна и широка. Предпочитан алюр е пружиниращият тръс. Кожа: Плътна, еластична и прилепнала. Не образува гънки с изключение на слабо развит гердан разположен надлъжно в долната /вентралната/ част на шията. Носната гъба и лигавица са черно пигментирани, а при рижо-белите кучета в кафяво. Косъм: Качество на косъма: По отношение дължината на косъма се различават два типа: - дългокосмести - с дължина на покривните косми на тялото с повече от 12см. - късокосмести - с дължина на покривните косми на тялото, шията и крайниците до 12см. По шията, холката,задната част на крайниците и опашката космите са твърди. По главата и предната страна на крайниците космите са къси и прилепнали. Има добре развид подкосъм. Цвят на косъма: Окраската е двуцветна или трицветна, петниста. Предпочитат се големи, ясно ограничени тъмни петна на бял фон или големи бели петна на тъмен фон. Ръст: Мъжки - 63-75см Женски - 60-69см Тегло: Мъжки - 40-55кг. Женски - 30-45кг. Недостатъци: Всяко отклонение от гореизложеното следва да бъде считано за недостатък, който ще бъде санкциониран в зависимост от степента на изявата му. Недостатъчно масивна, широка глава Заострена муцуна Неизразен или силно изразен стоп Силно изпъкващ окципитален издатък Изпъкнали,кръгли очи Високо поставени или неплътно прилягащи уши Депигментация Дълга или прекалено къса шия Тесен или плитък гръден кош Мек гръб Шаранов гръб Ниско поставена опашка Криви крайници, О-образна или Х-образна постановка Силно наклонени или изправени метакарпуси Остри или изправени ставни ъгли Тигрова окраска Черна маска Елиминиращи недостатъци: Сходство с други породи : кавказка овчарка,средноазиатска овчарка, шарпланинец, лензир, нюфаундлер и др. Горночелюстна прогнатия Долночелюстна прогнатия с отстояние над 3мм между резците Флегматичен темперамент Плашливост /страх/ Немотивирана агресия Липсващи зъби,освен два от първите предкътници /Р1/, два от вторите подкътници /Р2/ или два трети кътника /М3/ Едноцветна украска Права опашка Мек или къдрав косъм Липса на подкосъм Мъжките трябва да имат два нормални тестиса, напълно спуснати в скротума. Автори на стандарта: В. Динчев, С. Седефчев, А. Седефчев, С. Стоев 14-01-2000г./с изменения/ Дата на публикуване на първият стандарт: 26-06-1991г.”Тракийски университет”- Стара Загора.

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1667