|
СОФИЙСКИ БЯЛ ГЪЛЪБ (Sofia White Donek with dots /Bemkalia )
Людмил Добрев(www.zoomania.org)
СОФИЙСКИ БЯЛ ГЪЛЪБ Стандарт на "Софийски бял гълъб" Породата се отнася към средноклюните летачи Произход: Белият гълъб се отглежда в София от дълги години. И най-възрастните гълъбовъди се спомнят, че това е била една от основните породи. От 30-40 години чрез селекция се получава тъй наречения "бемкалия", бял гълъб, който има оцветени пера над опашката, както и оцветяване на периферията на опашните пера. Подобен гълъб се отглежда и в Пазарджик, Пещера и Хасково. От 1970-71 г. започва усилена селекция за изменение формата на главата, с цел да се получи много високо, отсечено право от клюна и дори изпъкнало напред чело и максимално оцветяване на перата над опашката и самата опашка. Това рязко отличава софийския бял от останалите "братовчеди", така че в днешния се вид гълъбът съществува от 30-тина години. Болшинството от гълъбите играят (премятат се), но това не им пречи да бъдат отлични летачи. Общ изглед: Държи тялото леко изправено, не водоравно, но в никакъв случай гълъбът не е изпъчен. Гърдите са средно широки, добре заоблени. Както летателните, така и опашните пера са удължени, което придава и такъв вид на гълъба (ценят се по-дългите екземпляри). Гълъбът е темпераментен и жизнен. Глава: Съръзмерна на тялото, нежна, особено при женските. Челото е високо и широко. Желателно е височината да надминава ширината. Главата е кръгла с леко заравняване на темето. Очи: Тъмни, маслинен цвят. Околоочията не са големи, но са много нежни и бели. Клюн: Клюнът е бял, плътен, малко над средната дължина, особено горната част, леко закривен. Ноздрите са слабо развити, гладки и бяло напрашени. Линията между клюна и челото трябва да бъде права (правилно отсечен). Врат: Сравнително дълъг, което благоприятства за хубавата "лебедова" извивка. Към главата вратът изтънява. Държи се обикновено в отвесно положение. Гърди: Средно развити, заоблени, неизпъкнали. Гръб: По-широк при рамената като вретеновидно се стеснява до началото на опашката. Крила: Крилата са дълги, с широки и добре разположени летателни пера, поставени ниско на нивото на опашката, а много чести и малко под опашката, което придава особена грациозност на гълъба. Някои от късите покривин пера на крилото са леко къдрави. Опашка: Дълга, състояща се от 12 - 16 пера, които стоят леко разтворени. Желателно е всички пера да бъдат оцветени в края (1/3 от дължината) и по цялата периферия. Когато се разтвори при излитане и кацане е особено красива (като ветрило). Късите пера над опашката също трябва да са периферно оцветени. Крака: Средно високи, розово-червени, а ноктите са бели. Перушина: Богато оперен гълъб. Перушината е мека и еластична, покрита с бял прах, когато гълъбът е чист. Окраска: Гълъбът е бял, а оцветяването на перата на опашката и над опашката е в черно. Грешки: Ниско чело, продълговата и равна на темето глава, къс и тънък клюн. Шарена опашка, розови околоочия и керемиден оттенък на ириса. Не е желателно и плътно оцветяване на перата над опашката, както и изцяло черни пера на опашката, нарушаване на правата линия между челото и клюна. Людмил Добрев. |
|
Bulgarian pigeon breeds