|
РАЗГРАДСКИ ГЕРДАНЛИИ (Rousse/ Roussenski collar)
Венцеслав Цонев(http://pigeons-bg.com/)
РАЗГРАДСКИ ГЕРДАНЛИИ Предполага се, че породата е създадена и се отглежда в Разград и околностите му от преди 300години. Вероятно произхода на разградския, шуменския, сливенския, чирпанския и търговищкия гълъб е един и същ. По-късно всяка една от породите се е оформила в следствие на водената селекция в отделните райони. Отличителни белези: много подвижен, елегантен гълъб малко по-едър от уличния. Дължината на тялото му е 25-29см. Глава: нормална, съразмерна на тялото ( леко удължена ) с леко скосено чело. Дължината и от върха на клюна е 47-56мм. Очи: нормални с малки зеници, и с много светъл ирис. При цветните гълъби очите са розово-бели, а при белите екземпляри са черни. Околоочие: нормално, гладко и светло. Клюн: средно дълъг, бял, широк в основата си. Дължината му е 17-22мм. Ширината му в основата си е 10-12мм. В горната част на върха на клюна е допустимо малко тъмно петно. Ноздри: гладки добре изразени, бяло напрашени. Врат: съразмерен с тялото и ширината на гърдите, леко извит назад. Гърди: добре заоблени, не много изпъкнали. Крила: добре прилепнали в раменете. Дължината им достига на 2-3,5см. от края на опашката. С по-добра стойка са тези на които крилата не са на нивото на опашката а висят под нея. Крака: нормални без оперения, червени с бели нокти. Ценят се тези гълъби, които имат по-къси крака. Опашка: широка с 14-20 пера, добре застъпващи се. При черните екземпляри е черна, а при останалите разцветки предпочитания цвят е белия. Оперение: основното украшение на породата е задния качул с добре изразена грива и големи симетрични рози. При черните екземпляри се срещат много ефектни вежди над очите, които ги правят изключително красиви. Към формата и разположението на розите от качула изискванията са много големи. Цвят и окраска: породата е окраска герданлия, но може и едноцветен. Идеалната окраска е гълъб с гердан ( колкото се може по-тънък , и равен по дебелина ) и с бяла опашка. Самият гердан е така разположен, че само предните няколко реда перца от качула са бели. Минава по върха на качула и слиза по предната част на розите. За да се съедини по средата на гушата. При сивите екземпляри е задължително в средата на крилото да има две добре открояващи се ленти, както и една накрая на опашката, ако тя не е бяла. Срещат се и много други варианти в окраската на породата, като без гердан, с пъстра опашка, едноцветни и други, но те се избягват. Недостатъци: малки недостатъци: по-дебел или прекъснат гердан, малки рози. При черните екземпляри с черна опашка, бяло кепче под нея. При сивите екземпляри недостатъчно силно изразени тъмни ивици по крилете. големи недостатъци: бели пера по гърба, по крилата или на всяко друго място освен по опашката и гердана. Друг недостатък са червените очи, черната човка, тясната опашка, неравномерния качул и ниското чело. Насоки в селекцията: подобряване на розите и качула, цветът и широчината на опашките. Стремеж към по-светъл ирис на очите. При сивите и жълтите гълъби стремежът е към по-светло и ярко перо. За да получим добри резултати в селекцията за даден екземпляр се съди не само по произхода, но и по качествата на поколенията. Може да сме доволни и на три четири от малките получени, като надеждни, през цялата година. Когато даден чифт гълъби произлиза от добри родители тяхното поколение не е достатъчно добро те не се бракуват веднага, а се пробват с други партньори и чак тогава се бракуват или се използват за храначи. Гълъби с еднакви недостатъци, не се съешават за да не се затвърди същия недостатък. Ако гердана на някой гълъб е прекъснат и тънък то той се съешава с екземпляр с по-дебел и непрекъснат. За затвърдяване на добри гени може да се прибегне до кръстосване на баща с дъщеря, както и майка със син. Венцеслав Цонев(http://pigeons-bg.com/) |
|
Bulgarian pigeon breeds