|
ДУНАВСКИ КОН (Danube horse / Dunavska)
/http://www.horse.sportbg.com/
ДУНАВСКИ КОН Дунавската порода коне е представител на леко-впрегатния тип. Тя е третата културна порода създадена в България и като такава е призната през 1951 година. За разлика от останалите две породи - източнобългарската и плевенската, при създаването на Дунавския кон са използвани три метода на развъждане - чистопородно развъждане на жребци и кобили от порадата Нониус, поглъщателно и частично възпроизводително кръстосване. Освен кобили от породата Нониус, са били използвани и местни, полукръвни и англо-арабски. След 1893г. за получаване на породата са взели участие и Липицанска, Англо-арабска, Шагия и др. Основоположници на линии стават жребци от порадата Нониус. Конете от породата имат сравнително едър ръст и масивно телосложение. Височината при холката е 162 см. Както при впрегатните коне, тялото е удължено и хармонично развито. Главата е с удължена лицева част, а шията е дълга и добре замускулена. Гръдният кош е дълбок, широк и дълъг. По екстериор Дунавските коне се доближават до малкия Нониус. Цветят е черен и по рядко тъмнокестеняв. Дунавските коне са подходящи за селскостопанска работа и притежаваната от тях висока работспособност е причина за тяхното широко разпространение. Племенно ядро има в конезавод "Клементина" край град Плевен, но основния масив от ценни кобили е в частни стопани в Северозападна България. Освен високите впрегатни качества, конете от породата се иозползват и като ездови животни, т.к. имат генетична връска с Хановерската и Английската чистокръвна порода. С голямо значение за съдаването на породата са линиите на жребците: Здравко, Дорцаш, Нониус, ХХХІ. /http://www.horse.sportbg.com/ |
|
Bulgarian horse breeds