ИЗТОЧНОБЪЛГАРСКИ КОН (East Bulgarian horse)
ИЗТОЧНОБЪЛГАРСКИ КОН Източнобългарският кон е най-широко разпространената полукръвна порода в България. Работата по създаване на породата започва с откриване на двата конезавода - "Кабиюк" и "Божурище" в края на 19 век. Създаден е чрез сложно въз производително кръстосване между местни, арабски, англо- арабски кобили с чистокръвни и полукръвни жребци, внесени от Унгария, Русия, Полша, Германия и други. Развитието и усъвършенстването на породата продължава 80 години. Порода е призната през 1951г. Конете от тази порода са продукт на сложно възпроизводително кръстосване на местни, местни подобрени, арабски, англо-арабски и полукръвни английски кобили с полукръвни и чистокръвни английски жребци. В резултат на строго спазвани селекционни принципи в съответствие с поставената цел е получен универсален полукръвен кон, еднакво подходящ за спорт и работа. Конете от порадата имат сравнително едър ръст - 162 -166 сантиметра. Главата е пропорционална, с прав профил. Шията е права, дълга с добре изразен задтилък, холката е добре развита и изразена, средно дълги гръб и поясница, прави, широки; крупата е с добре изразен наклон и добре замускулена, наподояваща тази на Чистокръвния Английски кон; дълбок, дълъг гръден кош, краката са здрави, с добре изразени стави и сухожилия. Екстериорните особености на тези коне ги доближават повече до ездовите коне, отколкото до впрегатните. За това допринася и произвождането на коне за гладко бягане в един доста голям период от развитието на породата. Днес, чрез използване на жребци от известни европейски полукръвни породи се цели промяна на беговия тип в един по-масивен, подходящ за класическите дисциплини на конния спорт. Основният масив от племенни жребци и кобили се намира ва конезаводите "Кабиюк", "Стефан Караджа", "Хан Аспарух" и няколко частни ферми, предимно в Североизвочна България. /http://horse.sportbg.com/ |
|