|
КАРАКАЧАНСКИ КОН (Karakachan horse)
КАРАКАЧАНСКИ КОН Каракачанският кон е най-запазената порода от всички местни примитивни коне. Каракачаните са използвали тези коне за транспортиране на цялата си покъщнина по време на сезонните си миграции от летните пасища към зимните и обратно. Счита се, че в миналото всеки каракачанин е притежавал 50-100 коне. През 1940 тази бройка е спаднала на 10-15, рядко 50 животни. Това е примитивна порода коне, които са отглеждани и селекционирани от каракачаните, в планиските местности на Рила, Пирин, Родопите и Стара Планина. Конете били изхранвани предимно пасищно, като през зимата били пренудени да издържат на суровите условия. Получени са издържливи невзискателни коне с дребен ръст. Главата е добре развита с широко чело, шията къса и замускулена, гърбът е широк. Гръдният кош е дълбок и широк, а крайниците сухи със здрав копитен рог. Каракачанските коне са сравнително ниски (около 128 см при холката). Използвани са за езда и пренасяне на товари. Характерен за Каракачанският кон е буйният темперамент, голяма работоспособност, издръжливост и привързаността към стопанина. Цветът на космената покривка е алест, кафяв и черен. Според Червеният списък на автохтонски форми на домашни животни, включен в Националната Стратегия за опазване на Биоразнообразието на България (1994), Каракачанският кон е сложен във Втора категория – изчезващи форми (или критични), според Ю. Данчев (1994). |
|
Bulgarian horse breeds