БЪЛГАРСКИ ТЕЖКОВОЗЕН КОН (Bulgarian Heavy Draft horse)
БЪЛГАРСКИ ТЕЖКОВОЗЕН КОН Породна група тежковозни коне за работа. Създадена е чрез възпроизводително кръстосване на местни подобрени породи и тежковозни кобили с руски и други тежковозни жребци. Вносът на тежко вози в България започва след освобождението – 1878г. През 1894 в завода “Кибиюк” се създава ардено-першеронска секция закрита през 1924г. От 1950г. Племената работа се концентрира в Института по животновъдство край град Костинброд. За създаване на породата допринася племенният разсадник със седалище в град Русе. Българският тежковозен кон запазва издръжливостта и невзискателността на местните коне и добра работоспособност на чуждите тежковозни породи. Тялото му е удължено, със закръглен гръден кош. Главата е масивна, шията е къса, добре замускулена. Краката са сравнително къси със здрави копита. Цветът на косъмът е кестеняв, алест. Конете имат среден ръст, тежат от 550 до 600кг., височината при холката е 155см., обхват на гърдите - 190см. Характеризира се с бързи и плавни движения и голяма работоспособност. Жребец Ерос превозва максимален товар 10395кг. Разпространен е в Софийска, Русенска, Силистренска, Габровска и други райони на страната. След широкото автоматизиране на селското стопанство броят му намалява. |
|