|
ПАЗАРДЖИШКИ БЕНКАЛИЯ (Pazardjik Bemkalia)
www.pigeons-bg1.hit.bg
ПАЗАРДЖИШКИ БЕНКАЛИЯ Най-старата местна порода гълъби, отглеждани в Пазарджик и околностите му.Предполага се, че е пренесен от турците преди освобождението от Мала Азия.Наложил се като един от най-красивите гълъби, той и сега отглежда във всички краища на страната.Черните пера на кръста ,които при някои екземпляри достигат чак до края на опашката му, придават особено красив вид.Други породни белези- гълъбите са много добри летачи и преметачи.Добре тренираните гълъби за 8-10 минути след излитането трябва вече да са на невидима височина.На тази височина трябва да се задържат поне 1 час, като непрекъснато играят.Има птици правят по 30-50 метра главоломно въртене назад около оста на тялото.Завършвайки премятането те много бързо набират височина.Има други които се премятат само по 2-3 пъти и бързат да стигнат ятото.Независимо от главоломното си премятане пазарджишкият бенкалия много рядко губи ориентация и навреме разперва крила и опашка, което го спасява от удар в земята.Считаме, че с пълно основание тази порода може да спори за една от най-атрактивните при полет в Европа,а защо не и в света. Общо описание: Средно –едър гълъб,чисто-бял, но на кръста и опашката има черни или сиви пера(бенки).Подреждането на бенките наподобява люспи на шаран.Някои от гълъбите имат черни пера не само по кръста но и на върха на дългите пера на опашката-капаци. Глава:Главата е кръгла, средно голяма, симетрична на тялото. Очи:Очите са тъмни, околоочията са тънки и бели. Клюн: Клюнът е бял, средно дълъг, съразмерен с главата. Врат:Врата не е много дълъг и сравнително дебел, стеснява се под главата.Но има екземпляри, които в горната част на врата, при свързването с клюна, вратът се разширява и се получава гуша или (геим) наречени гушалии. Гърди:Гърдите са заоблени, леко изпъкнали, със здрава мускулатура. Крила:Крилата са плътни и дълги, достигат до края на опашката или са един сантиметър по къси от нея.Държането на крилата е над опашката, но се срещат екземпляри, които ги държат под нея наречени асмаканатлии.Някои от гълъбите имат леки къдри по горните пера на крилата(къдрави). Опашка:Опашката е дълга и широка, има от дванадесет до шестнадесет пера.В горната част на опашката започва с бенки, черни или сиви , които в края са с по-силно изразен цвят.Някои от дългите пера завършват с черно(капаци), но не е задължително всички да бъдат оцветени.Перата на опашката се застъпват. Крака: Краката са средно дълги с бели нокти, цветът им е от червен до виолетово син. Оперение: Перата са средно дълги, гъсти и добре прилепнали до тялото.Когато не се пипат са напудрени с бял прах. Окраска:Бял гълъб, с черна или сива окраска на кръста и капаци по дългите пера. Глас: Дебел-плътен глас Грешки:Продълговата глава, изпъкнало чело, сплескано теме, тънък врат , тънка и много дълга човка, розово околоочие, къси и жълти крака, водоравна стойка, изпъкнали очи. Оценка:Общ изглед, глава, очи, фигура, крака, клюн бенки. Пръстен:7 мм. Дружество на гълъбовъдите и природолюбители " МИР – 2003 “ гр.Пазарджик |
|
Bulgarian pigeon breeds