БЪГАРСКО СИМЕНТАЛСКО ГОВЕДО (Bulgarian Simenthal)
БЪГАРСКО СИМЕНТАЛСКО ГОВЕДО Това е комбинирана порода за месо и мляко. Създадено е чрез възпроизводително кръстосване на Сиво искърско говедо с бици от породата Сименталско говедо. През 1951г. за порода е признато Кулското говедо, от което е произлязло Българското сименталско говедо. Породата е призната и утвърдена през 1981 година. По тип и телосложение българското сименталско говедо е сходно с породата подобрителка – Сименталското говедо. Оформени са два типа: млечно-месен (по разпространеният) и месно – млечен. Цветът на космената покривка е червено-жълто шарен с бели петна, по различни части на тялото. Срещат се животни с различни отклонения – грубо телосложение, тъмни петна по носното огледало, висока и остра холка, силно окосмено виме, които са унаследени от сивото искърско говедо. Живото тегло на кравите от Кулското говедо е била 550-600кг., при средна млечност 3300кг. с 4% м.в. Показателите за продуктивноста и живото тегло на БСГ са следните: кравите са едри с жива маса 650-750кг., а биците 900-1100кг. Средната млечност на кравите е 3000-3500кг. с 3,9-4% масленост и 3,64% белтъчни в-ва. В много стопанства е получена над 4000кг. средна млечност. Рекордно постижение по признака млечност е постигнато при крава Ката – Кулско говедо (1960г.), която на X лактация е дала 9716кг. за 300 дневен период с 3,94% мастни в-ва и 42,4кг. максимална дневна млечност. Световният рекорд за живо тегло пренадлежи на крава Славна – кулско говедо (1967г.) – 1050кг. живо тегло с млечност 4515кг. Телетата имат добра угоителна способност, като достигат среден дневен прираст 1100-1200гр. и предкланическа маса 550-600кг. при 10-12% по-нисък разход на фураж отколкото при черно-шарените телета. Кланичният рандеман е 58-60%, а месото е с добри вкусови качества. В момента чистопородните БСГ са малко поради преобладаващото млекодайно говедовъдство, „слабата” субсидираща политика, ниската доходност на местните породи в сравнение с по високопродуктивните утвърдени породи (но при „идеални условия”, докато местните са по-непретенциозни на хранене, отглеждане, заболявания, по-дълъг период на използване, подходящи за природосъобразно отглеждане, необходимо е по- голямо внимание и субсидиране на стопаните отглеждащи местни породи, само по този начин, ще запазим националният генофонд) безконтролно кръстосване с ЧШГ, ХФГ и АКГ на местните по-нископродуктивни породи, държавната ликвидационна политика след 1989 година, когато голяма част от елитните животни бяха унищожени, себестойността на продукцията и изкупнитецени на мляко и месо и т.н.. Това важи за почти всички Български породи говеда (съхранява се семенен материал). Внасяни са многократно чистопородни сименталски животни от Австрия и Германия за облагородяване на съществуващите представители. В България контролираните сименталски говеда са 3,2 % от поголовието, като голяма част са вносни животни. |
|