|
БЪЛГАРСКА МУРРА (Bulgarian Murrah Buffalo)
БЪЛГАРСКА МУРРА В миналото биволовъдството е било силно развито. Развъждал се е местен бивол от средиземноморски тип, който почти е изчезнал, след кръстосване с по- високопродуктивната порода Мурра. В продължение на стотици години той се е използвал за работа, за превоз на товари и оран. В онези години кравата била почти непознато животно, докато биволът държал първо място по брой до началото на XX век. През 1935-1936г. започнали да се изграждат биволовидни дружества, като се поставя началото на племената селекция. Едно от първите биволовидни дружества е създадено в село Дерели (Горна Росица), Севлиевско. Биволите се отглеждали по поречията на реките, край блатата и езерата, в полупланински региони. В страната (климатични условия, географски фактор, фуражни възможности, богати пасища) има отлични условия за създаване на високопродуктивни животни. Нуждата от теглителна и работна сила засилила нуждата от биволи. Но след 4. ІX. 1944г. при въвеждането на социализма в България, голяма част от нуждите на населението и на селското стопанство отпаднали поради въвеждането на техника която изместила до голяма степен животинската работна сила. Тъй като биволите до това време били с ниска млечност и висока производителност се организира селекция за подобряване на породата. Започва кръстосване на местният бивол с високопродуктивна порода за мляко- Мурра. През 1962г. се внасят бици от Индия от породата Мурра. Резултатите от получените кръстоски били обнадеждаващи, изменил се типа на месният български бивол, който отговарял на съвременните изисквания. Новосъздадената млечна популация вече е призната като порода в чужбина, като Българска мурра. Съвременният български бивол притежава висока млечност. Главата е по-суха и нежна. Рогата са завити подобно на породата Мурра. Съвремените биволи в България притежават над 75% кръв от породата мурра, породата се нарича Българска мурра. Космената покривка е черна. По телосложение кръстоските се характеризират, като животни от млечен тип, но те са и с добри месодайни качества. Има добре развито и сферично виме. Животните са по-скорозрели и достигат по-бързо до стопанска зрелост, отколкото предшествениците им. Средното тегло на биволиците е 550-600кг., а биците 800-900 кг. Малачетата имат добри угоителни способности и отлични месни качества. Годишната млечност е средно 1800-2000кг. с масленост 7,5%. Много от биволиците достигат до 3200кг, а отделни животни достигат до 4000кг. Рекордната млечност за породата е 5349кг. мляко с 6,64%м. в-ва., а по признака млечно масло – 408,3кг. при 4467кг. млечност и 9,14%м. в-ва. По създаването на породата са участвали и някои други породи. През 1974-1975г. били внесени отново биволи от породата Мурра, както и отделни индивиди Джафарабади, Сурти от Индия и Нали–Рави от Пакистан. В днешно време Българската мурра е разпространена в много страни по света с добре развито биволовъдство: Венецуела – там се отглеждат около 15000 чистопородни Българска мурра и около 50000 нейни кръстоски, това съставя около 65% от общият брой на биволите в страната, Азърбайджан, Румъния, Филипините, отглежда се и в отделни ферми в Австралия, Дания и Германия. |
|
Bulgarian buffalo breeds