|
СИВО ИСКЪРСКО ГОВЕДО/ БЪЛГАРСКО СИВО ГОВЕДО (Bulgarian grey cattle)
СИВО ИСКЪРСКО ГОВЕДО Местното сиво говедо е древна порода произлязла от кръстосването в миналото на брахицерното говедо и примигеното говедо. Чрез системен отбор и подбор от местното сиво говедо е получено сивото искърско говедо, което до 60-те години е преобладаваща порода в България. През 1914г. се организират първите говедовъдни сдружения, които през 1915г. се обеденяват в говедовъдно дружество в България, а през 1934г. в съюз на говедовъдните дружества. Подобрява се храненето и отглеждането на разплодните животни, в резултат на това се подобряват типът, телосложението и млечността. През този период говеда от породата се изнасят за Турция, Гърция и Югославия. През Втората световна война то се използвало преди всичко за работна сила. Месната и млечната продуктивност били на второстепенно място. СИГ притежава много цени биологични качества, а и стопански: напълно се приспособява към условията на отглеждане, голяма съпротивителна сила срещу жега, студ, ветрове, суша, насекоми и паразити. Има частичен имунитет срещу шап, пироплазмоза и други болести. Има висока пожизнена плодовитост – кравите раждат по 7-8 телета преди да се бракуват. Цветът на космената покривка е светло-тъмно сив с различни оттенъци, като биците са по-тъмно оцветени. Копитният рог е твърд, нетрошлив пригоден за движения по каменист терен. Шията и долната част на тялото са тъмно сиви до черни. Клепачите космите около ушната раковина и „китката” на опашката са тъмно кафяви до черни. Черни са също носното огледало, върховете на рогата, анусът, вулвата и копитата. Главата е средно голяма, лицевата част е по дълга от челната. Рогата са средно големи, лирообразни. Шията е средно дълга с нагънат гердан. Холката е средно висока, добре замускулена. Гърбът е къс, прав, сравнително широк, а поясницата – дълга и добре замускулена. Крупата е широка при хълбочните възвишения, като назад се стеснява, често срещана е свлечената крупа. Гръдният кош е сравнително дълбок и широк. Коремът е добре развит, бъчвообразен. Костната система е здрава и добре развита. Мускулатурата е плътна и суха. Вимето е окосмено, предимно чешевидно и средно голямо, млечността не е висока. Местните качества са незадоволителни. Кравите тежат 400-450кг., а биците 600-700кг. млечността е средно 1800-2500кг., маслеността е висока 4,2-4,5%. Рекордни постижения са постигнли много животни, което е белег за добрите продуктивни възможности на породата: като кравата МИЛКА 451, оглеждана в село Ставерци (1948г.) е дала 6289кг. мляко с 4,57% масленост, крава Правда 110, която на ІІ лактация в бившото ДЗС – Севлиево е дала 5473кг. мляко с 4,25% мастни в-ва, крава Атанаска 263 на VІ лактация е дала 4495кг. с 5,1% мастни в-ва. През 1929-1936г. от направената контрола за млечната продуктивност на кравите от породата в “Клементина – Плевен” са били получени следните дани: 2482кг. средна млечност на лактация с 4,26% мастни в-ва и 3,7% белтък ( А. Геров). Местното сиво и сиво искърско говедо са послужили като основа при създаването на българското кафяво, българско червено, българско сименталско говедо. Все още има чистопородни Искърски крави, а в станциите за изкуствено осеменяване има хиляди дози от първокласни бици. Сиво искърско говедо се отглежда в ИПЖЗ в Троян и “Кабиюк” Шумен (в малки стада). Семена течност от породата се съхранява в Станция за изкуствено осеменяване в Севлиево. Бъдещето на породата тепърва ще се узнае, особено след подпомагането на стопаните отглеждащи автохтонни породи. В България 1,1 % са контролираните от НССРЖ говеда от породата СИГ от общото поголовие говеда. |
|
Bulgarian cattle breeds